Учени създадоха технологично решение за преодоляване на страха от публични изяви
Учени от Швейцария откриха забавна причинност - мъжете се държат по-смело, откакто видят държание на самонадеян... двойник. Това посочил опит, извършен във виртуална действителност.
Най-важните моменти в живота ни включват взаимоотношение с други хора. Независимо дали става въпрос за кандидатстване за работа, другарство с близки, диалог с шефа или ново запознанство. В същото време резултатът от това взаимоотношение постоянно се въздейства от способността ни да се представяме вярно.
Тази дарба от своя страна е обвързвана със самочувствието.
Изследователите са решили да схванат какво може да усъвършенства представянето на несигурни в себе си представители. Те избрали 76 студенти с дребен или никакъв опит в общественото говорене, само че с готовност да подобрят своите умения в тази облакт.
Авторите на изследването, оповестено в изданието PLOS ONE, заложили на модела за подражателство - избран блян за държание, който може да „ въодушеви “ участниците за по-смело и блестящо показване.
За задачата, те създали във виртуалната действителност „ двойници “ на участниците - виртуални изображения, които имат фотографско подобие с действителните доброволци. Създали и облици на хора, непознати на субектите - по този начин наречените аватари.
Участниците били сложени в следните условия: всички те трябвало да се показват във виртуална действителност пред огромна аудитория с тирада за цената на образованието. Учените избрали тази тематика особено, с цел да бъде оптимално покрай ползите на всички доброволци.
За да " изравни " качеството на презентациите, на студентите били препоръчани няколко подготвени аргумента, които да могат да употребяват по собствен избор в презентациите си. Основните правила за сполучливо показване също били в детайли обяснени на всеки от тях.
След като участниците изнесли своите презентации, половината от тях се " срещнали " със своите сътрудници, а другата половинат- с аватарите на непознати.
След това доброволците още веднъж се потопили във виртуалната действителност, с цел да видят зад кулисите по какъв начин се държат виртуалните герои. А те показали всички признаци на безапелационна убеденост в себе си, заради което представянето им било оценено като ефектно и сполучливо.
Учените се фокусирали върху езика на тялото - придвижвания и пози на участниците, с цел да оценят качеството на техните осъществявания. Освен това оценили степента на самонадеяност, която участниците изразили в писмените проби. Също по този начин всеки от тях описал доколко се асоциира с виртуален двойник.
В резултат на това учените получили следната картина: мъжете, които проявявали нерешителност в себе си при започване на опита, се показали доста по-добре, откакто гледали езявата на своя двойник. При това, нито мъжете с по-високо самочувствие, нито дамите, взели участие в опита и, както и се е предполагало, никой от групата, следил изявите на аватарите не посочили обилни промени в метода, по който се показват пред аудитория при повторна изява.
Според създателите на опита тази техника може да се употребява за превъзмогване на страха от обществено говорене.
Най-важните моменти в живота ни включват взаимоотношение с други хора. Независимо дали става въпрос за кандидатстване за работа, другарство с близки, диалог с шефа или ново запознанство. В същото време резултатът от това взаимоотношение постоянно се въздейства от способността ни да се представяме вярно.
Тази дарба от своя страна е обвързвана със самочувствието.
Изследователите са решили да схванат какво може да усъвършенства представянето на несигурни в себе си представители. Те избрали 76 студенти с дребен или никакъв опит в общественото говорене, само че с готовност да подобрят своите умения в тази облакт.
Авторите на изследването, оповестено в изданието PLOS ONE, заложили на модела за подражателство - избран блян за държание, който може да „ въодушеви “ участниците за по-смело и блестящо показване.
За задачата, те създали във виртуалната действителност „ двойници “ на участниците - виртуални изображения, които имат фотографско подобие с действителните доброволци. Създали и облици на хора, непознати на субектите - по този начин наречените аватари.
Участниците били сложени в следните условия: всички те трябвало да се показват във виртуална действителност пред огромна аудитория с тирада за цената на образованието. Учените избрали тази тематика особено, с цел да бъде оптимално покрай ползите на всички доброволци.
За да " изравни " качеството на презентациите, на студентите били препоръчани няколко подготвени аргумента, които да могат да употребяват по собствен избор в презентациите си. Основните правила за сполучливо показване също били в детайли обяснени на всеки от тях.
След като участниците изнесли своите презентации, половината от тях се " срещнали " със своите сътрудници, а другата половинат- с аватарите на непознати.
След това доброволците още веднъж се потопили във виртуалната действителност, с цел да видят зад кулисите по какъв начин се държат виртуалните герои. А те показали всички признаци на безапелационна убеденост в себе си, заради което представянето им било оценено като ефектно и сполучливо.
Учените се фокусирали върху езика на тялото - придвижвания и пози на участниците, с цел да оценят качеството на техните осъществявания. Освен това оценили степента на самонадеяност, която участниците изразили в писмените проби. Също по този начин всеки от тях описал доколко се асоциира с виртуален двойник.
В резултат на това учените получили следната картина: мъжете, които проявявали нерешителност в себе си при започване на опита, се показали доста по-добре, откакто гледали езявата на своя двойник. При това, нито мъжете с по-високо самочувствие, нито дамите, взели участие в опита и, както и се е предполагало, никой от групата, следил изявите на аватарите не посочили обилни промени в метода, по който се показват пред аудитория при повторна изява.
Според създателите на опита тази техника може да се употребява за превъзмогване на страха от обществено говорене.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ